*          *          *

Тиха вечер - уморена!

Сънят не идваше при мен,

стаята до сиво задимена,

свърши още един ден...

Вечер тиха, аз съм сам!...

В мене чувствата се борят,

къде ли си сега? Не знам!...

А искам с теб да поговоря...

Излязох - нощ е - три часА,

седнах в паркчето - до моста!

Седях и... чувах ти гласа,

говорех с теб - човешки - просто!...

Очи притворих - звук прекрасен,

зареян в мислите летеше,

шумеше с листи едър ясен,

сами в нощта - градчето спеше...

Отиде си - прощална вечер!

Замина и не се обърна.

Всичко е различно вече,

душата ми... на пепел се превърна.

Отново звук - неземен и божествен,

пое ефирно в небесата

с кристална болка - чист и девствен,

а край мен, заплака...

тишината!...

*          *          *