Звън.Звъни се.Тичам да отворя и ахвам и се дръпвам в миг назад.Под синкавия полумрак на двора,стои един познат.Един познат,съвсем забравен вече,а някога обичан може би,но после както често става,той в други пътища отбил.Година,две боля сърцето,самотно в мене дълги дни.Сега видял у нас да свети-отбил се,позвънил.Разказва,че е чакал дълго тази вечер,но премълчава своята вина.Аз тихо казвам:"Стига вече!Иди си!Късно позвъня!"