Морета и океани пак те зоват...
Земи далечни, и непребродени...
Обречен си да изпълниш дългът...
Багажът е пълен със спомени...
И гордо стоиш на огромната палуба,
и взираш се в дирята мътна вода..
За тебе е дълг, за мене е загуба...
Самотна, тъжна, слаба жена...
Морето от сушата се откъсва,
и корабът вдига бели платна...
Но тъмно е в мен-разпилени чувства...
Отпечатъци от стъпки по брега...
И се обърнах сякаш за последно...
Поглъщаше те хоризонта син...
Изчезнал от живота ми безследно...
Разпален огън, после само дим...