Знам! Някой ден, преди сънят
да чезне в морните зеници,
безмълвно ще влети Смъртта
с крилатата си колесница!

Какви ли помисли ще вкаменят
душата ми, за миг смутена?
Или пък спомен за греха
ще я разкъса съкрушена?

Къде ли ще ме поведе Смъртта?
На съд за всяка моя грешка?
Или сам, вплетен в самота,
ще се осъждам със насмешка?

Ще има ли нов стръмен път,
по който помъдрял да тръгна,
за да изкупя с кръв греха,
та най-подир да го изтръгна?

Ще има ли друг, нов живот?
А други имало ли е по-рано?
Или това е то - един хомот
и битието ни презряно?!

Не знам, какво ми предстои,
когато този миг настъпи -
дали към райските врати
или към ада ще е пътя,

но знам със сигурност едно -
дали във ада или в рая,
отхвърлил земното тегло,
край теб в съня ти ще витая.

Тогава чист, освободен
от всякакви безумни страсти,
ще ти напомням възроден
понякога за любовта си!