Знам как да те обичам,
не знам с какво да те сравня.
Не си сезон събрал си всички,
от кълнилия лист до снежинката в нощта!

Не си стихия, всички са в теб!
С любов ме цялата заля!
С трепет ми изпълни дните,
обгърна ме със топлина!

И цвят не си, не влизаш в основните,
палитра на художник си ти!
Смесваш мечти с упознатото
и ето ти дъжд от искри!

Ръцете ти звезди рисуват,
очите ти даряват ги със светлина!
Когато ми шептиш, река пенлива,
замаяно притихнала мълча.

Когато тайничко във мен се взираш,
вибрира въздуха като нега,
вещае следващата среща мили,
днес, утре! А защо не точно сега?