Ти знаеш ли какво е да си влюбен? Да страдаш от всеки поглед мил. Ти знаеш ли какво е да загубиш надеждата от първата любов? Аз искам да ти пиша, но не знам защо ръката ми се спира отмаляла, и в сянка на твоя образ мил, аз виждам твоята изневяра. Над масата стоя самотна, потънала в дълбока скръб и спомням си как някога те срещнах аз за първи път. Дете безгрижно бях тогава, а тъй невинен бе и ти, когато за първи път в забрава влюбих се в твоите очи. В тях прочетох нещо чудно, което силно ме плени и аз обикнах те тъй както никой преди. Но дните бързо отлетяха, съдбата зла ни раздели и аз останах тъй самотна с несподелените мечти!