На леля

О, неземна красота си ти!
Мила моя , със златни коси:
като бисери чисти-твоите очи,
незабравимо дете на моите мечти!

Мила моя, вълшебнице ти,
душата ридае, мълчи, мълчи...
В сънищата още те виждам,
търся те сутрин с очи!

Обичам те , моя любима-
със снага самодива...
По тревата стъпила боса,
разпиляла дъга дългокоса...

О, неземна красота си ти,
лунен лъч и светлина блести,
в сърцето на моите мечти!
Мила моя, със златни коси!

Моя съдба и жена!


20.06.2009г.
Вили Карагьозова