uFeel.me
Зазидана
Автор: tonia_borisova,  24 юли 2011 г. в 02:00 ч.
прочити: 223

Като речните камъни - влажни и тъмни,

хълмовете плуват из мъглата

и носят Търново до съмване -

рояк светулки по челата си.

И всяко огънче е дом, невидим в мрака,

изпълнен с топлота, любов и нежност...

а може би и в други къщи чакат -

отчаяни,самотни, безнадеждни?

Какво ли няма в този свят потаен?

Наистина ли толкова съм грешна?

Престъпно ли е, Боже, да мечтая

за простичките радости човешки?

Нима не е жестоко и нелепо

да нося щедри дарове в душата,

а вместо да раздавам с пълни шепи -

митичната Любов да чакам?

Без обич, равнодушно в пустотата

на този дом зазидана съм жива!

Не, няма да запаля светлината -

на гробниците, мракът им отива!

Разплакана ще гледам дълго в тъмното

как хълмовете плуват из мъглата

и носят Търново до съмване -

рояк светулки по челата си!


1977г., В. Търново

Из книгата-спектакъл

„Царевград Търнов Всеславният\"

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me