На Ф.

Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят, покой
поръсен с тиха радост,
в теб намирам.
Изправен със осанката на мъж
понесъл обич, колкото планета,
потъвам във гласа ти, вземам дъх
и моля за уюта на ръцете...
Завръщам се с очите на дете.
В зова ти се потапям доверчиво.
Вълнувам се от бягството си в теб -
ухае на любов. И съм щастлива.