StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Завръщане

Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и неопетнена пяна.

Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами,
заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство.
В такава самота
звънят кристалите,
разсипани от нечие отсъствие.
Подреждат се в мозайка пъстра
в душата ми - иконата.

Тогава тръгвам със експресни влакове
към детските си безразсъдни радости
и спирам на пропуснатите гари,
посърнали в носталгия по младостта ми.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-29
прочитания: 115
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход