Вървя по улици до болка познати
и срещам хора от преди и сега.
И топлината ти, моя... и чужда
разпилявам по наши места.
Усещам те още макар и далеч
да париш във мойта душа.
Тук всичко е пропито със теб
и не мога... а трябва да се примиря.
Мисля си, че гледам напред,
а бавно потъвам назад.
И невъзможно е вече онова,
защото много прегради стоят.
И пак ще идвам тук след години
и отново ще мисля за всичко това.
Крещейки на глас \" Прости ми \",
макар и да не знам дали сама ще си простя.
Душата ми- дълбока рана,
а споменът е моята съдба.
И какво от туй, че още ме обичаш
когато знам къде стоиш сега.
Виждам те във всичко до което се докосна,
слънце, вятър и мечти.
И тихо в ЗАЛЕЗА потъвам,
а залезът това си ти !!!