Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.
Измисля приказки.
Така по-светло да е сред тъмата.
И спомен - топъл лъч в нощта,
завивка да е за душата.
Настъпва утро.
Синева с очи примигва и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта за Утре-то в сатен мечтае.