Очите ми ме караха
да те гледам,
за да продължавам
да живея.
Всичко водеше към теб-
любов, болка, щастие и тъга,
но винаги двама.
Когато се разделяхме,
имаше мъгла.
Дъждът валеше,
за да не виждаш моите сълзи.
Студено е....  
Това остана след теб.
Любовта ми ме караше
всичко за теб да правя.
Правех  грешки,
но имах силен човек до себе си.
Мога вече да затворя очи -
тебе те няма.
Останаха ми спомени,
но човек не продължава с тях,
а живее в настоящето
и щом теб  те няма -
затворих очи.