Когато две черни луни отразяват

слънчевата светлина

наоколо в екстаз почернява

денят преливащ във нощта...

И започвам да търся онзи лъч,

който от теб да ме скрие,

но тишината на небесна глъч

скрива неговата диря...

И отминаваш след кратък престой

усетен като вечност,

нощта изплува от дневния зной -

белязан с ласка грешност...!