Не се научих да живея
със липсата ти в моя свят.
Не се научих да се смея
и тишината в мрак избрах.

Не се научих да те срещам
в очите с лед и с глас студен.
Не се научих да те гледам
без болка да вали във мен.

Не се научих да не мисля
дори в съня си пак за теб.
Не се научих да не плача
без сълзи нощем, в ден студен.

И няма накъде да бягам.
Вървя и все оставам там -
със теб докрай във мисълта си,
в опожарен от болка храм.