Не ни постла небето одеало...

От неговия бряг сега надничам

и обвинявам в черно всичко бяло...

А всъщност... всъщност просто те обичам.

 

Не стигнаха до тебе всички думи,

които до омръзване изричах -

завръщаха се в мен - като куршуми...

Но оцелях... защото те обичах!

 

Цветята, що за теб набрах, умряха...

Измръзнах - срещу вятъра да тичам

по пътя си към топлата ти стряха...

Не стигнах... Но не спрях да те обичам!

 

Отрекох те... И нека Бог ме пази -

не искам в нищо друго да се вричам...

Аз знам - напук на себе си ме мразиш...

Но аз (напук навярно)... те обичам!