В очите си събирам
капчиците бистри,
които след себе си оставяш,
а усмивката ми
на конци от копринени мечти
ги ниже.
Като кристали в мрака
те проблясват...
плахо трепкат
и на лунна светлина
примамливо искрят.
С мисълта си
галя ги едва,
едва...
с мигли ги целувам...
Докосна ли ги,
ще се отронят
като падащи звезди.
Бих искала
да ги прегърна,
защото те...
това,
си
ти...
Маssenet, Tais Meditation
http://vbox7.com/play:8792e2ce&al=1&vid=2846956