Знам, че трябва да те пусна!
Неморално е. И неприлично!
Знам, че борих се да бъда!
И пробих... през зид
издиган със години.
Ала сега не мога!
Трябва да си тръгна!
И разбирам...
всичкото, което пазиш!
Защото, теб... не искам
да открадна! Любовта е
не да взимаш, а да даваш!
И може би сред сенките
на залез, ще спомням
миговете парещи в годините!
Изкушена бях от алчност
и от жажда,
а виното на любовта
опива силно!
Бъди щастлив,
от тебе ще си тръгна...
защото нямам право
да те искам и да бъда!