Защото есента е все мъглива,

а ти не спря усмихнат да бледнееш,

като вълна, която се разлива

във сгушените плитчини на кея ми.

Протягам длан към тихите ти устни,

(защото есента е все мъглива...)

но времето не спря да ни пропуска

в прегръдките на мрачната си крива.

Солени са най-дивите ми пориви

в подобни дни, когато преоткривам

потънали надежди (или кораби)...

...защото есента е все мъглива.

Накрая се помолих като Нея,

във пъстри ласки тихо да се скривам.

Но станах дъжд. По глухите алеи,

защото есента е все мъглива.