Защо не си до мен сега,
нима не съм вече твоята съдба...
Защо остави мен и любовта, нима
за тебе съм била лъжа...
Защо не си до мен сега,
душата стене и кърви, че не
вижда твоите очи...
Защо със черният воал
ти лицето ми закри...
Защо остави ме сама, от
тъга получих старостта, погубих младостта...