Кажи ми, защо си далече,
когато гори есента?
Защо ме загърби и вече
заглъхва от скръб песента?
Дали пък, защото те няма,
си нямам подкрепа сега?
На бялата истинска зима
до леденост пари снега...
Отвътре душата изгаря,
до огненост стиснала пръст
и бавно, несетно улавя
поредния дяволски кръст...
Защо пролетта е студена
с довтръсналост мартенски сняг
и вече не помни рефрена,
безпаметно който ти пях?
Най-после - защо ми е лято,
без ласката в дългия ден?
Ти тръгна с последното ято
и вече те няма до мен...