Една сълза очите ми пронизва
и усещам самота,
душа от тяло се изнизва, чувствам се сама!

Сама съм!И сама ще бъда
щом не си до мен,
сама ще плача и проклинам
този тежък ден!

Защо си тръгна тъй внезапно,
нали обичаше ме ти,или
изведнъж забрави нашите мечти....

Нашите мечти за радост и
вярност,за вечната любов,
оказаха се само тежест,
тежест в нашия живот!

Нима е нужно да сме
разделени,да сме тъй
далеч един от друг и
сърцата запленени да
тъгуват всеки път,
когато поглед в поглед се
намерят нашите лица и
когато спомнят си със
жалост стари времена!