Зашо си пак сама –
попита ме дъжда,
защо си пак сама –
попита ме и вятъра,
защо си пак сама –
попитаха листата.
И аз им отговорих –
на дъжда –
с горещите си сълзи,
на вятъра –
с отчаян вик,
на листата –
с протегнати ръце.
Сама съм пак
защото тя,
единствено тя –
самотата,
ме обича!