Мое порасло, голямо момче,
как ме откри през годините?
Мост ли намери, дъга ли изсече
горе, в мечтите ми сините?

Смееш се ведро, бълбука в гласа
обич наскрито стояла,
гъста, пенлива: червено вино,
как ме опива да знаеш!

Спомням си чаша горещ шоколад,
бедна студентска закуска,
ти ме поглъщаш със погледа млад:
как би ме схрускал набързо!

Аз пък свенливо прикривам с ръка
трепетна гръд в деколтето,
дръзко притегляш ми, нежно шептиш
думи за обич в ушето...

Колко далече остана мигът,
в който с молба във очите
чакаше моето, първото "да",
но... недочакал... замина.