Няма минало. Няма и настояще. И може би не разстоянията ни делят, които с лекота преминавахме, а сега използваме за глупави извинения. И може би не тишината е тягостна, а мълчанието, което от гордост думите мислени спира. И може би не раздялата е страшна, а споменът, който бледнее. И всеки ден краде: от усмивката ти, от очите ти, от уханието ти... Оставам със самотата - сама... А, ти... Ти, защо мълчиш?