Защо, Любов, едва сега със дъх на морски вятър?
Защо, Любов, едва сега, когато те не чаках?
Защо, Любов, в косите вплела миди, морска пяна?
Защо, Любов, нечакана, но толкова желана?
Защо, Любов, едва сега, когато всичко свърши?
Защо, Любов, едва сега дойде да ме довършиш?
Защо, Любов, едва сега в сърцето ми заключено,
Защо, Любов, се вмъкна ти, а всичко бе приключено?
Защо, Любов, преплела пръсти падаш на колене?
Кажи ми всичко... Не! Недей! И аз съм уморена!
Защо, Любов, в очите има мъка без надежда?
Защо, Любов, нима и тебе някой те подвежда?
Защо, Любов, едва сега, когато имам нужда?
Защо, Любов, преструваш се и правиш се на чужда?
Защо, Любов, не искаш ли трохи да ми подхвърлиш?
Парченцата от мен с боклука после да изхвърлиш?
Защо, Любов, излез от роля – „Оскар” получаваш!
Защото – да... повярвах-да, че всичко ми даряваш!
Защо, Любов, на чаша вино с теб не поговорим?
И стара тема за прогнозата с тебе не отворим?
Защо, Любов, във тъмното по улиците крача?
Защо, Любов, аз искам, но не мога да заплача?