StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,192
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,163
   Точки: 2,633,840
   Съобщения: 134,558
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Заради това туптене...


Заради това лудо туптене,

което носи погледа ти...

Заради нежното трептене

в дъгата на усмивката ти...

 

Осъзнавам, че познавам щастието,

че и аз мога да се усмихна...

Знам, че дори нищо да не знам,

преживявам нещо съкровено...

 

Заради пулсацията отвътре,

на сърцето ти прегърнало моето

знам, че то може да чувства...

със всяко свое кътче - кътчета ти...

 

Усещам кога се радват и ликуват...

усещам и кога плачат, както е сега...

така както и на мен ми се плаче...

заради закритото от облаци слънце...

 

Опитващи се тъй да скрият мисълта

без да и позволят да мисли за душата...

която съществува между нас двамата...

когато не мислим, но обитаваме смисъла...

 

А сега избяхме дори от приятелството

преструвайки се, че и то не съществува вече...

докато всъщност лъжем сърцето си,

което макар и уморено, изгаря в живота...

 

И изяжда ни това предателство, крещи

а ние оставяме се да замлъкнем мълчаливо...

докато то тупти в едно изпято обичам те...

в теб копнея да се събудя, в лъчите и звездите...

 

Опитвайки да си наложим едно може би...

Едно може би ще е по-добре да си тръгна...

И да не те виждам повече, за да не страдаш...

защото може би си себе си по-добре без мен...

 

А всъщност разкъсваме се отвътре

без да искаме, разкъсваме едно сърце...

забранявайки му да лети, да пее...

позволявайки му да замълчи обичам те...

 

Но вече не можем да го премълчим...

делата говорят повече от думите...

Копнежите ни няма да се предадат...

мечтая всеки ден да те усмихвам...

 

Няма смъсъл вече да страдаме...

тук сме за да живеем, за да летим,

за да е щастливо слънцето дори

тогава когато в облаците грее...

 

За да ликуват дори сълзите ни

в обятията на този миг

все едно че е пръв и последен...

за да бъдем заедно всяка крачка...

 

Най-накрая сърцето е спокойно...

в бурята от чувства може да живее...

най-накрая в песента на морето...

може да крещи в шепоти обичам те....

 

Очите ти нежни и чисти като на дете...

отвеждат ме в пурпурни изгреви...

и в сърцето ни говорят хиляди неща

без думи, рисувайки страстни залези...

 

Днес най – накрая тук сме двамата...

аз седя в теб, и ти в мен, един в друг...

кръвта трепти, сърцето тупти...

Сърцето ми в едно с твоето трепти

и чувствам се щастлива да изпиша

в усмивката ти - обичам те, приятелю...

 

Обичам те, обичам те, обичам те...

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-26
прочитания: 101
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход