Гледам замислена към телефона. Гледам замислена и
часовниковите стрелки. Броя, пресматам безкрайни мъчителни дни. Колко ли време ще мине докато видя хубавите ти очи?
Телефонът мълчи, часовникът спира... Колко далече сега си ти?! Дори гласът ти не мога да чуя, за да бъда кпокойна дали си добре. Иска ми се да бъда част от живота ти. Искам да бъда най-важна за теб, но какво да направя, когато ме няма до теб? Знам, че и ти искаш да сме заедно в трудни моменти и в щастливите дни. Но какво трябва да стане, за да се стопи разстоянието между мечтите ни? Стискам зъби и продължавам напред, но до кога ще ми издържат нервите и колко силна трябва да бъда, за да се справям с всичко без теб? Продължавам напред, но не заради себеси! Ти знаеш, че правя всичко заради теб. И до края на света бих стигнала и ни бих се отказала никога от мечтата да бъдеш при мен. А твоята мечта тази ли е? Може би! Или може би не!? Но за мен това няма значение. Обичам те! Пък дори и ти мен да не.