StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,393
   Съобщения: 152,142
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Записки по една неизказана любов

Защо продължавам да чакам бели птици
от човек, пуснал писмо в бутилка,
и да гледам как небето дири
в перпендикулярна на моята посока?

Нима заблудата е толкова голяма,
че всяка моя мисъл, от разума родена,
бива раздробена на парчета
всеки път щом зърна усмивката му мила?

Той има много от това, което търся,
и всичко, от което бягам,
с което искам връзката да скъсам,
но погледът му винаги ще ме изгаря.

На този кръстопът му казвам сбогом,
оставям емоциите в черната кутия,
поемам глътка въздух като първа,
увереност във вените тече умело.

Но ето пак какво ми става,
този завой сякаш е безкраен
и тунелът не му отстъпва с нищо
добре, че светлината се задава.

Но какво... не, не искам да излизам
не мога да се върна, където задушават сетивата
и преценките се изкривяват,
а волята заравят под плащ на обич наполовина осъзната.

...

Така на всеки три дни сюжетът се повтаря,
сградата се руши и пак се построява,
звучат фанфари първо, а след това - трясък.
Ден четвърти - събуждам се със вик и крясък.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-06
прочитания: 182
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход