Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце.
По тъмно. Зорницата горе
указва ми пътя.
Слънце додето изгрее,
твърде далеч ще съм вече.
Ще замина далече,
зад девет земи във десета
та дано се намеря,
дано те намеря...
Ти не тръгвай след мен.
Остани. Не ме следвай.
Ако ме искаш отново,
и само за себе си.
... Ако ме обичаш.
Запази ме в сърцето,
като малко цветно стъкълце,
което блести със всеки изгрев.
Запази ме като светлина от свещ,
която не ще догори.
Като залез пази ме.
Запази ме.
Като полъх от вятър,
който преминава през теб.
Запази ме.
Като частица синьо небе.
Запази ме.
Като въздишка дори,
когато болката вика в теб.
Запази ме.
Като парче от свободата,
която имаш.
Запази ме.
тъй както пазиш сърцето си...
Запази ме.
... Ако ме обичаш.