Запази ме като спомен

там, сред прашните надежди,

в сърцето, тоя скрин огромен,

където свалят се фалшивите одежди.

 

Запази ме като спомен

там, при първата ни роза

поднесена със свян покорен

лишен от евтината поза.

 

Запази си малките неща

не ги изхвърляй ти, напролет

с невидим пламък нек гори свещта,

напомняйки за светлия ни полет.

 

Запази и всичките сълзи

пролети някога, между ни,

че дух свободен никога не ще пълзи

дори докосвайки най-тънки струни.

 

Запази и тежките обиди,

нанесени в момент на слепота,

на спомените бурни всеки ще завиди,

неподправени и с капка суета.

 

Пази ме и помни, че никога не ще те мразя,

нека буен огън да остане под леда,

и не се съмнявай, че и аз ще пазя,

всяка наша мъничка следа.

 

               30 август 2009г.