Не убивай с думи любовта ми,
защото тя е малко, нежно цвете.
Мечта във мрака на без края,
искра която нежно свети.
Обичай ме, когато те обичам...
Обичай ме, когато те забравям...
Обичай ме... при себе си ме връщай!
Обичай ме, не ме оставяй.
И ако времето ни споделено,
товар голям окаже се накрая...
В калта не хвърляй любовта ни,
спомни си нежност и омая.
Пази я, както пази се детето,
като мечта в сърцето избуяла,
като сълза от щастие, която
в ресниците ти пърха отмаляла.
Топли ме със дъха си през нощите
и в зимите студени, приюти ме.
Оазис мой бъди в пустиня
и себе си да бъда, остави ме.
С целувките си пламенни буди ме,
когато падам, нежно улови ме.
Криле ми дай леко приземи ме,
не искам много, само прегърни ме.