Замръзвам, чуваш ли... Замръзнах!
От чакане и искане - сковах се,
болнава някак си посърнах,
от ялови надежди - скапах се...
Ръцете ми са вечно ледени -
носът ми, устните, очите
от миглите ми заснежени, сведени -
като кристалчета текат сълзите...

Защо замина топлото да дириш -
не искам картички с изгряващи слънца,
дъхът ми със жарта си щом не спираш,
какво ме топли някаква мечта...
Какво да чакам - да си иде зимата?
самичък в мен ледът да се стопи
преборвайки студа и самотата
дали ще си ми нужен вече ти...
Замръзналите пръсти как ще галят
сърцето размразено - ще тупти ли,
а устните, дали не ще те мамят?
Не зная... може би, но надали...