Сънувах брачния обет.

И бях аз цялата във бяло.

Бъди ти три пъти проклет

за булчинският ми букет,

от който стръковете вяло

умират...

До мене тихичко жужат

различни хора, уж познати.

И странно, как ли се множат?

Към мен прииждат и кръжат

свекърви, тъстове и свати.

Не спират!

Но ти полекичка към мен

очи протягаш и ме търсиш.

Това е сватбения ден!

А ти от всички уморен,

не би могъл да го загърбиш!

Лицето ми-под ням воал,

изглежда някак непознато.

И питаш-мен ли си копнял?

И там, в тревата, див желал,

във първото ни наше лято?

Сънувах брачният обет!

Това бе сън, и аз бях в бяло.

Заменям рокля и букет

за онзи сладък миг от мед

покрит със цветно одеяло.