Твоят слънчев поглед не успя да види
колко малко е останало от мен,
заслепен от своя нежен порив към звездите,
ти не трепна в залеза на моя ден.

Аз пристъпвах бавно към отровна меланхолия,
ти вървеше бодро след върховен зов,
аз умирах тайно,бягайки от мислите,
ти се раждаше във пламъка на истинска любов.

Светъл химн бе ти, мое малко цвете,
ала в тъжна песен те превърнах аз,
ти пееше, тъй както пеят боговете,
сега ще плачеш до последния си час.