StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,587
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,893
   Точки: 2,639,558
   Съобщения: 136,329
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Залезът, който взе частица от нас...

Залив... Красива луна,
която рисува в морето пътеката своя...
От двете страни го крият скали,
в които се бие прибоят...

Тук ... тази вечер... в един късен час,
в който тиквите стават каляски...
този бряг, в този час – дом е за нас...
Морето скрива от погледи чужди нашите ласки...

В тази нощ Луната е нашият страж.
Одеяло водата.
Заливът взе частица от нас...
Аз пък... те пуснах в душата си ...

А когато си тръгне нощта,
пазейки спомен в сърцата си,
пред Слънцето ранно ме хвани за ръка.
и нека всеки да сбъдне мечтата си.

Пред морето, Луната , звездите
тази нощ се обичахме
и сега не пред хора, не пред божи служител,
а пред изгрева в този залив обещания - думи изричаме –

„Ако някога вътре при теб е студено,
а сърцето премръзнало не усеща любовта.
Или от нещо е наранено...
И търси топлина.

Ако някога край душата твоя се щурат силуети сиви
и сянката им на облак тежък ти прилича.
Мислите не са красиви...
Или пък сълза по бузата се стича...

Спомни си!
Че има на света
Някой, който те обича
и чака отново да го хванеш за ръка!”

***

П. П./Заливът може да бъде гора
Пясъкът - в гората поляна...
Не е важно всичко това,
а в синхрон да бият сърцата на двама.../ 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2013-11-04
прочитания: 170
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход