В такава нощ, със тишина богата,
не съм заключвал никога вратата.
Изцъклена, под лунната позлата,
на прага ме очаква самотата.


Не й отвръщам... Нито, ще привикна,
да царства в мен, и в малката ми стая.
След теб, и друга, аз не бих обикнал,
дори да беше все така, до края…

 

Ще поседим, на прага, под Луната,
ведно, в такава нощ, със тишината.
И само с теб, след Лунната соната, 
за първи път, заключил бих, вратата!