Не си отивай,
не ме погубвай така,
с нож ме наръгай, убий ме,
но да не гледам как отиваш си
от мен. Пепел хвърли в моите очи,
нека не виждам, как отиваш си.......
Погуби ме,
сърцето ми погуби,
то беше твоето дете,
на него се радваше
и то те обичаше, но
всичко свърши...
Затворих очи,
дори и тогава не се върна при мен,
да видиш любовта ми, превърнала се в пепел
останала само снимката на кръста-
един спомен, от които боли.
Дори и сълзите ти не биха го изтрили, нека те боли, това
ще бъде нещото, което оставам за теб - един болезнен спомен.