Загубена любов
Разголено и с вопли е сърцето,
лута се и търси нечий поглед мил.
И в миг среща нейде там в небето
очите тъй големи и дълбоки,
които с морето бих сравнил.
Надежда и любов крият се във този лик
и гневи се и бушува алената дива кръв!
А слънцето изгаря ме като във клада
и отнася душата ми тъй млада
в бездната на греха и Ада.
И жадувам аз да докосна русата къдрица
на моя ангел на моята девица
да усетя вкусната и плът,
да дръзна да целуна бялата и гръд
поне един единствен път.
Но стонът ми е стон в пустиня.
Дори Купидон не ми дава моята княгиня!
Сърцето стене,плющи и прескача!
Умира тежко и жестоко зная аз
без дори да е чуло за последен път любимия глас.