Десетки са ти казвали „Обичам те”
и толкова след тебе си оставял!
Аз искам някой, с който да обичаме
еднакво. Без да е забравял.
Да тичаме, където нито аз или пък той
е стъпвал. Пътеки няма там...
Нито ще има вече кой
да те „намира” и оставя сам.
Аз искам някой, който може
да бъде вятър, изгрев и земя.
Да литнем двама и да сложим
небето в нашите крака.
Да блеснем рано сутрин
на някой морски плаж
и да огреем ранобудни
брегът, реките. И светът е наш.
Да посадим дръвче в почвата на двора
и гледайки го с него да растем.
А като остареем от умора
заедно под сянката му да умрем.