Уж грее слънце, а е тъй студено!

Сърцето зъзне – ти не си до мен,

открадна те жестокото безвремие!

Запалвам пред иконата свещица

и Божията майка се усмихва:

„- До мен е той, до моята десница!

Знам, болката в душата ти не стихва,

че скита Александър из простора,

в сияйната самотност на Безкрая...

Не бързай - имаш много тук да сториш,

преди да се прегърнете във Рая!”

12.04.2011г., Ямбол