Зад олтарите Разпилял си стъпките ни, Любими. Под олтара на най-високият връх небесен. Дето пази дъха ни след всичките зими. И птичия валс на любовната песен&hellip; Разпилял си гласа ни в пръхтящо усое. И думите дето вплитаха пръсти. Цялата в лед изгарям пред зноя ти. И попросвам от Бога във теб да възкръсна&hellip; Разпилял си до ласка Небето за двама. И лиани по теб упойващо лепнат. Слънчеви зайчета? Оптична измама. Стъкълцето на Кай дано от обич се сепне&hellip; И дано във окото сълзица да бликне. Други устни не търся. Непожелани. И теб, и омайните думи обикнах. Зад олтарите не като рана&hellip; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &hellip; любовна сага нека останем&hellip;