Замислих се как тя го е обичала,
как бил е целия й свят.
Как в миг решила е да продължи напред,
оставяйки го някъде назад.
А той? Дали забравил е очите й?
Или понякога пренася се неволно
в онези дни, когато истински щастлив е бил?
Забравил ли е хилядите спомени?
Замислих се и как я е боляло
(във краищата винаги боли)
и как се е усмихвал той безизразно
с фалшивата усмивка от сълзи.
Зачудих се и още ли й трепва,
когато пак остане в миг сама?
След всичко преживяно и изплакано
дали забравя се във крайна сметка любовта?

11.07.11