|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 161,225
Потребители: 12,320
Автори: 3,977
Коментари: 304,834
Точки: 2,631,161
Съобщения: 125,790
Лексикони: 4,471
Снимки: 10,747
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
Забравена нежност
Съдбата не бе блакосклонна към мен,
накара ме да страдам във всеки свой ден,
зовът ме сълзите, привествам ги аз,
че те ме обичат и мамят в захлас.
Скръбта - моята любима,
идва и до мен застива,
моята вярна другарка е тя,
редом с мъката идва нощта.
Мрак е, светла луна засийява,
простира своята красота и ме плевява,
чарът и е обясним,
с нея идва тъгата като печален мим.
Няма го вече слънцето, няма я красотата,
щам ти си отидеш от мен остава само самотата,
щом няма го твоят зов на любов,
остава само тишината...
Залужих ли днес аз твоето безразличие,
нима не заслужих да бъда обичана,
нима любовта всички грешки не прощава
и не оставя болка и забрава...
Какво ме вдъхнови?!
Състоянието ми вмомента
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
