Защо да крия сълзите и да казвам,
че не ме боли.Увехнах от мечти,
безнадеждни те били.

Аз няма да се променя, от обич
все така ще горя.Макар и късно
разбирам,че от ревност аз умирам.

На мисълта ми, не можеш да
въздействаш.На ревността ми
паролата не можеш да смениш.

Кажи ми как да ти повярвам,
че към забранения плод не се
стремиш.Зная,че горещо те пали
страстта на апетитната жена.

Когато нещо си отиде,когато с нещо
се простиш, разбираш колко много
ти се свиди, разбираш и започваш
да тъжиш.

Вярвах ти безумно, как мога да простя,
щом в главата ми живее мисълта една,
за чуждата жена,коя ли е тя?