Забранена обич

На Паоло Бианко от „ Сънят на Паоло”

Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне,
фантазии съня му с жар крадат.

Ръцете му лицето й да галят,
и устните преливат от копнеж.
Всеки страх във тъмното догаря
в жажда за страстта й,  луд метеж.

Защо в съня отново се завърна-
стон в очите с дъх на сладък грях.
Той искаше и тя да му отвърне
със луди устни в тъмното без страх.

Страх от самотата на щурците,
от онзи тъмен ъгъл на нощта.
От миг на обвинение в очите-
жестока и сподавена вина.

Тя изплете мрежи във душата,
докосната от сребърен прашец.
Устните й светеха от злато-
увенчана с чар, корона от венец.

Ароматът й подгони сетивата,
а в погледа му- тъмен кехлибар,
пламъци на жаждата преляха
за нейните целувки - сладък дар.

Копнеж до болка, сграбчил и стените,
но устните горчаха в празнота.
Отиде си жената на мечтите
изопна тяло в сянка на нощта.

Ръцете му жадуваха страстта й
и устните с целувки да изпият.
сърцето си да стопли от дъха й,
а тя се скри от мъжката стихия.

Изтръгна ли парченцата надежда,
че някой ден ще дойде тук легално?
Виновно поглед щеше ли да свежда,
ако очите му изгаряха сакрално?

01.03.2011г.