Отново със друг не със теб,
и не с мене ти а със друга,
и двама в нерадостна степ,
се лутаме в тази заблуда...

Че можем да срещнем любов,
каквато със теб преживяхме,
не тук не и в този живот,
в една вена кръв с теб приляхме...

Сега сме едно същество...
но в наште различни вселени,
не можем да бъдем едно,
затуй сме сега разделени.

Със другия губя те аз,
и с нея ти мен безвъзвратно,
тъй късно е вече за нас,
за нашата обич обратно...

Н о никога... никога знак,
съдбата която ни прати,
ний няма да имаме пак,
поставили тези прегради.

Отново със друг не със теб,
и не с мене ти а със друга,
и двама в нерадостна степ,
живееме с тази заблуда...