Загубих представа за времето,
защото твоите очи отнеха съня ми.
Взривих се в пространството
понеже ти го изпълваше
с надежда.
Разпилях се в пясъка,
за да докосвам нежните
ти очертания,
останали по плажа
след среднощно къпане.
Размих се между капките
за да се стичам по
голото ти тяло-
красиво и страстно
под летния дъжд.
Пораснах в тревата като стрък
за да целувам в
ранни утрини
босите ти нозе,
мокри от росата.
Съществувам за теб,
живея за теб -
аз съм теб.
Защото няма пространство,
защото няма време,
което да отнеме
мисълта за теб.