uFeel.me
За теб
Автор: d2,  19 юни 2012 г. в 20:50 ч.
прочити: 418

Защо си в нощта? И винаги само в съня ми?
Като тихо прокраднал се лъч на луна,
във тихата стая зад уютни завеси
боса пристъпваш… безумно красива.

Стъпваш тихо и плавно, спираш до мен.
С погледа галиш. Дали да ме будиш
или в съня ме оставиш до новия ден,
а нощта необятна за двама запазиш!?

И сякаш оловно затиснато ехо на вик
усещам порива в мен към мечтата стаена.
Поискал на яве след тебе да тръгна за миг
и те няма… в тъмнината и в мрака стопена.

А си толкова… отчайващо топла и нежна.
И тази мило-нахална, недокосната гръд.
Спира дъха… по лицето си твоя усещам,
изгубен в коси звездопадни и в лунната плът.

Моля те! Остави ме да спя и сънувам!
Във вселената твоя остави да се върна!
Там с тебе да бъда безсилен бленувам.
Протягам ръце... а само нощта ме прегърна.

забравено писмо
август 2009   

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me