Когато последния лист на тетрадката бъде изписан Първият ред ти ще четеш За теб ... Е всяка дума ... Всеки стих ... Изписах хиляди тетрадки Душата си на тебе посветих ... И бягах ... Плаках ... Връщах се ... Оставах ... Живота си за миг разбих ... Отказах се от всичко ... На себе си изневерих ... Кълнях се в обич ... Мамих ... Лъгах ... Молих се ... Безброй души убих ... Крещях ... Ругах ... И мразех ... Прощавах ... Но теб от всичко пазех ... Отказвах се ... И пак пропадах ... Но ставах ... Пътят водеше към теб ... Вървях ... Не чувствах болка ... Само вярвах че някой ден ти ще разбереш ... И завинаги ... Оставих любовта на същата онази улица,където се сбогувах с теб ... Оставих я с ожулено коляно , разрошени коси ... оставих я дете ... Поех по път ... Но не към теб ... И днес завинаги звучи ми като никога ... Но никога не мисля че е по добре ... обичах те и там е смисъла ... И днес самия ти ще разбереш Четеш последните пасажи Денят отлитна като ято гълъби Целува хлад лицето ти И виждам бляска нещо в тъмнината Далеч от мен е същото дете Държиш го за ръка и плачеш Сега разбрал си Че някога обичах те Разбрал си го от първия коплет Така започна се тетрадката Така и свърши ... Кънти в съзнанието му ... За теб ... За теб е всичко ... И завинаги ... Но вече свърши !